Вярвам, че когато следваш мечта, никоя среща по пътя не е случайна. Срещата ми с Антония Апостолова е от този вид. Тя успя да подреди мислите и думите ми с онзи деликатен и фин похват, който притежават само хората с огромна почит към красивото словото.

Антония работи с окото на орел – не пропуска и най-дребните детайли в текста. Тя е всеотдайна, устремена и много конкретна в комуникацията, което улеснява процеса. Отнася се сериозно и към книгата, и към автора. Предразполага го, работи изключително бързо и винаги има чудесни идеи, които измъкват от задънените литературни улици. С удоволствие бих приела да е редактор на всичките ми книги.

Първото, което ти идва наум, когато се запознаеш с Антония, е: тя е естествена. Скъсява дистанцията ненатрапливо и възпитано, което малцина умеят. Усещането, че пред теб стои знаещ и прецизен човек, е огромно облекчение. Работи бързо, но изключително подробно. Налага се адекватно, но и деликатно. Смело отбелязва проблемните места в текста, но се вслушва и в аргументите на автора. Ако държи на някоя корекция, значи е премислила всичко докрай. Понеже историческите текстове са трудна материя, тя се готвеше за своите бележки след четене от различни източници. При работата ни нито веднъж не изпитах неприятното усещане, че иска да прекрои романа ми. Не се почувствах ощетена. Рядко се среща толкова компетентен, експертен и невъзгордял се от моженето си човек! За мен тя е „моят“ редактор!

Професионалист – това е Антония като редактор. Удоволствие и лекота е работата с нея. Внимателна към детайлите, тя умело улавя пулса на текста и прецизно коригира несъвършенствата, запазвайки смисъла. Забележките ѝ са съвършено адекватни, а авторът съумява да надгради своето виждане за качествата на собствената си творба.