Коригирането на един текст е conditio sine qua non (или „условие, без което не може“). Използваме снобизма на латинския, за да подчертаем важността на корекцията, но истината е, че тя е като игра с топчета за едно вряло и кипяло в прахоляка момче. Коректорският прочит е точно такова забавление: привидно леко и маловажно, но изискващо куршумена точност и главоболна концентрация. Така че всяко топче – граматическо, правописно, пунктуационно и печатно – да попадне право в целта си.

Е, точността носи точки и в книгоиздаването. Изпипваме текстовете до последната запетая, удивителен знак и многоточие (въпреки че препоръчваме много пестеливо да използвате последните две)!...

И така – мислете си несъмнено вярното: в края на дългия път на всяка уважаваща себе си книга стои истински цербер. Коректорът обаче заслужава пълното ни съчувствие. Защото остротата на погледа му се придобива с изнурително разгръщане на бавно обновявания правописен речник, с куп нерви около различните „препоръчителни“ или „нерешени окончателно“ казуси, както и с непрекъснато допитване до колеги.